Спечелиха ли миноритарите в Булгартабак от сделките с Табак Маркет?

Колко спечелиха миноритарните акционери в Булгартабак Холдинг от сделките с Табак Маркет?

През последната седмица стана ясно, че Булгартабак Холдинг е придобил 34.8% дял от Табак Маркет в края на 2014 г. Интересното в случая е, че тази следка става само 9 месеца след като Булгартабак Холдинг продаде 100% от акциите на същото дружество. Каква е логиката на тази сделка? Безспорно lafkaмажоритарният акционер може да отговори на този въпрос, но за съжаление отговор не присъства в отчета на публичното дружество за 2014 г.

За един миноритарен акционер най-важното в случая е какво е спечелил от тези две транзакции. Трудно бих отговорил на този въпрос, тъй като цената на двете сделки не бе обявена. Въпреки това съм се опитал косвено (от изцяло публична информация) да си дам достатъчно обоснован отговор.

По-лесния за намиране отговор е за каква сума е закупен миноритарният дял от 34.8%. Според информация от бележките към годишният консолидиран отчет на Булгартабак Холдинг за 2014 г., групата има участие в едно асоциирано предприятие към края на годината и то е Табак Маркет. Инвестицията е отчетена по метода на собствения капитал и тя е в размер на 83.1 млн.лв. Това означава, че покупката на миноритарният дял е станала при оценка на 100% от капитала на Табак Маркет в размер на 239 млн.лв. (83.1/34.8%)

По-трудния за намиране отговор е за колко бе продадена групата на Табак Маркет през март 2014 г. В годишния консолидиран отчет на Булгартабак Холдинг за 2013 г. бе оповестено, че „Справедливата стойност на подлежащото на получаване възнаграждение, намалена с разходите за продажба на Групата „Табак Маркет“ АД е по – висока от нетните им активи“. Според същият отчет е видно, че нетните активи на Групата „Табак Маркет“ към края на 2014 г. са 134.9 млн.лв. Съгласно консолидирания отчет на Булгартабак Холдинг за първото тримесечие на 2014 г., групата има „положителни разлики от операции с финансови активи и инструменти“ в размер на 20.4 млн.лв. Единствената обявена операция с финансови активи на групата Булгартабак през този период е продажбата на 100% от Табак Маркет. Тоест можем да приемем, че цялата тази печалба е направена в резултат на коментираната сделка. Следователно сумата от нетната стойност на активите и печалбата е 155.3 млн.лв. Ако приемем, че към тази сума има разходи в размер на 3% (стандартна комисионна), то продажбата на Табак Маркет е станала при оценка за 100% от капитала на Табак Маркет в размер на 160 млн.лв.

Излиза че 9 месеца по-късно групата на Табак Маркет струва със 79 млн.лв повече. Къде ли сбърках в сметките? Дали между края на 2013 г. и март 2014 г. групата на Табак Маркет не е увеличила нетните си активи с десетки милиони лева и всъщност продажбата е станала при много по-висока оценка? Едва ли. За първото тримесечие на 2014 групата Булгартабак е натрупала допълнителни загуби в размер на 4.7 млн.лв. от Табак Маркет. Тоест вероятно продажбата е станала при още по-ниска цена. Това косвено се потвърждава от информацията в счетоводния баланс и в отчета за паричния поток първото тримесечие на 2014. Групата Булгартабак е получила постъпления от продажбата на дъщерни дружества в размер на 49.4 млн.лв. Освен това нетекущите вземания са се увеличили с 74 млн.лв, а текущите вземания извън тези от клиенти са в размер на 20.4 млн.лв. Тоест приблизителната стойност на сделката е 143.8 млн.лв.

А може би грешка няма, просто групата Табак Маркет така си е подобрила финансовите резултати и перспективите след смяната на мажоритарният собственик (който не бе обявен), че Табак Маркет към края на 2014 г. струва с 80-90 млн.лв. повече отколкото 9 месеца по-рано. Всеки сам може да си отговори колко е печелившо да бъдеш миноритарен акционер* в това дружество.

*Авторът е притежавал акции на Булгартабак Холдинг към датата на продажба на Табак Маркет.

 

ЕРП: Привидно виновни

electricity-substation-1425338-m Много се изговори през последните 3 години за цената на тока и за това кой е виновен за високите сметки. Всевъзможни експерти сочеха с пръст виновниците за растящите цени на ел. енергията и за настоящото състояние на електроенергийната система. ЕРП-тата, американските тецове, когенерациите, перките, фотоволтаичните централи бяха сред най-често споменаваните виновни. Следващите няколко графики илюстрират движението на цените на тока за домакинствата и на дела на отделните участници в крайната му цена през последните 6 години. Данните са за домакинствата обслужвани от компаниите на ЧЕЗ, но резултатите са идентични с тези обслужвани от ЕВН или Енерго-Про. Видно от графиките е че т.н. ЕРП-та са най-малко виновни за покачването на цената на тока, въпреки че те бяха най-силно оплюти от политиците, медиите и обществото. Всъщност през този период те са губещия участник, тъй като техният дял от крайната цена намалява драстично:

  • Делът на електроразпределителното дружество ЧЕЗ Разпределение в крайната цена за домакинствата намалява от 28.7% през юли 2008 на 13% през октомври 2014 за дневната тарифа и от 44% през юли 2008 на 22.7% през октомври 2014 за нощната тарифа. Цената, която домакинствата плащат за пренос и достъп през мрежата ниско напрежение намалява от 5.1 стотинки на кВч на 2,7 стотинки на кВч. Регулираните от ДКЕВР приходи през този период бяха намалени от 362.6 млн.лв през през юли 2008 на 192.6 млн.лв. през юли 2014, за да бъдат леко увеличени на 214.9 млн.лв. през октомври 2014. Трябва да признаем, че с решението от юли 2014 беше намалена и разходната част на дружеството с намалението на цената на ел. енергията за покриване на технологичните загуби. Нашите изчисления показват, че дружеството спестява близо 68 млн.лв. от намалението на тази цена в сравнение с цената през 2008 г.
  • Делът на електроснабдителното дружество ЧЕЗ Електро в крайната цена за домакинствата намалява от 15.9% през юли 2008 на 4.3% през октомври 2014 за дневната тарифа и от минус 20% през юли 2008 на минус 54.8% през октомври 2014 за нощната тарифа. Или по друг начин казано брутната печалба на ЧЕЗ Електро от продажбата на ел. ененргия на домакинствата е намаляла от 2.8 стотинки на кВч през 2008 на 0.9 стотинки на кВч през настоящия период за дневната тарифа, докато брутната загуба се е увеличила от 2.3 стотинки на кВч през 2008 на 6.5 стотинки на кВч за нощната тарифа. Ако някой смята, че има грешка в тези данни то нека провери решенията на ДКЕВР за споменатия период. Но грешка няма – дружеството губи по 6.5 стотинки на всеки кВч електроенергия, която продава на домакинствата на нощна тарифа. Другия очевиден въпрос тук е как изобщо дружеството оцелява при тези регулирани маржове. Отговора е крос-субсидиране на цените т.е. дружеството продава на стопанските потребители на печалба, за да може да покрива загубата, която натрупва от битовите потребители. Тук е и момента да дадем малко време за размисъл на любителите на либерализирания пазар. Какво би се случило с цената на тока за битовите потребители ако изчезне крос-субсидирането?

image011 image013

Източник: ЧЕЗ Разпределение, ДКЕВР

*Такса за балансиране на електроенергийната система в сила от юли 2014
** Цена невъзстановяеми разходи за Марица Изток 1 и 3; в сила от юли 2012; част от цената на енергията от август 2013
*** Цена високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия; като отделна добавка в периода юли 2010 – август 2013
**** Добавка за зелена енергия; като отделна добавка в периода юли 2009 – август 2013
***** Цена пренос и достъп електропеносната мрежа; като отделна добавка от юли 2010

image005 image007Източник: ЧЕЗ Разпределение, ДКЕВР