Макроикономическа прогноза за 2015

Макроикономическа прогноза за 2015 г.

Основни макроикономически показатели за България


2011 2012 2013 2014* 2015*
БВП (млрд. лв.) 78.4 80.0 80.3 81.4 82.4
БВП (год. реален темп на изменение, %) 2.0% 0.5% 1.1% 1.5% 1.3%
ХИПЦ (средногодишно изменение, %) 3.4% 2.4% 0.4% -1.6% -0.3%
Текуща сметка, % от БВП 0.1% -1.1% 2.1% 0.04% 0.0%
ПЧИ (млн. лв.) 2 602 2 233 2 494 1 182 1 800
ПЧИ, % от БВП 3.3% 2.8% 3.1% 2.8% 2.2%
Безработица (средногодишна, %)** 11.3% 12.3% 13.0% 11.6% 11.2%
Държавен дълг (% от БВП) *** 15.9% 18.3% 18.6% 27.1% 29.3%
Бюджетен дефицит **** (% от БВП) -2.0% -0.4% -1.8% -3.7% -3.0%

Източник: БНБ, НСИ, МФ, Евростат, ПФБК прогнози

* Данните за ХИПЦ, безработицата, бюджетния дефицит, държавния дълг, текущата сметка и ПЧИ за 2014 г. са предварителни; данните за БВП за 2014, както и всички данни за 2015 г. са прогнозни
**Дефиницията на Евростат; *** Държавен и държавно-гарантиран дълг; ****На касова основа

Политическите и макроикономическите перспективи за България през последните месеци, се подобриха, но страната остава уязвима за множество външни и вътрешни рискове

2014 година беше тежка за българската икономика и финансов пазар, които попаднаха под комбинирания ефект на сериозни външни и вътрешни сътресения. Политическата и банковата криза в страната, геополитическото напрежение между Русия и Украйна и последвалите санкции, слабият ръст на европейските икономики, тежките наводнения в страната – всички тези събития подложиха на сериозен натиск базисните политически, социални и икономически функции в държавата. Цифрите от статистиката, обаче, показват, че България е успяла да преодолее препятствията с доста добър резултат – ръст на БВП от 1.7% за първите 9м.[1] и 1.2% за четвъртото тримесечие[2] на 2014 г., спад на безработицата до 10.8% към края на годината, излишък по платежния баланс в размер на 412 млн. евро, едно от най-ниските на нива на държавен дълг в Европа – 27.1% от БВП[3].

Въпреки че, една част от сериозните проблеми на страната намериха своето разрешение в края на миналата година, икономиката е изправена, както пред нови предизвикателства (най-вече гръцката криза), така и пред преодоляване на средносрочните негативни ефекти от миналогодишните събития (напр. укрепване на институционалния капацитет на банковия надзор, продължаващите ограничения в търговията между ЕС и Русия и др.).

В този контекст и от гл. т. на спецификата на българската икономика, смятаме, че основните макроикономически показатели, които трябва да бъдат внимателно наблюдавани през настоящата година са тези, свързани с фискалната стабилност, банковия сектор, икономическия растеж и дефлацията.

Държавният бюджет за 2015 г. не поднесе почти никакви новини; основният акцент е върху намаляване на дефицита. Не са бюджетирани никакви съществени реформи, с изключение на планираното намаляване на разходите в държавната администрация

Фискалната програма за 2015 г. предвижда консолидираният бюджетен дефицит да бъде 3% от БВП, спрямо планирания с актуализацията на бюджета дефицит от 3.7% за 2014 г., като по този начин правителството иска да избегне процедура по свръх дефицит, която може да бъде пагубна за пазара на държавен дълг. Мерките, които целят връщане на дефицита в границите на Пакта за стабилност и растеж (3% от БВП) още през тази година, както и трайното му намаляване до 2017 г., включват намаляване на текущите разходи, в частта за заплати и осигурителни вноски в бюджетната сфера, повишаване на събираемостта на данъците, при запазване на ниските нива на данъчно облагане и „плоската“ ставка за облагане на доходите на физическите лица. Правителството няма намерение да прилага агресивна фискална консолидация – факт, който оценяваме положително предвид изоставането на реалния от потенциалния БВП, дефлационната среда, в която се намира страната и крехкото възстановяване на пазара на труда.

Графика 1: БВП, инфлация, безработица и разлика м/у реален и потенциален БВП

Output Gap

*Прогноза на Европейската комисия                                                                Източник: Евростат, Европейска комисия, ПФБК

Благодарение на ускореното усвояване на европейските фондове, държавата дори планира да увеличи – макар и символично – капиталовите си разходи през тази година до 6.3% от БВП, в сравнение с 6% БВП през 2014 г. От европрограми през 2015 г. се очаква да влязат 5.6 млрд.лв. – 4.5 млрд лева ще бъдат усвоени от стария програмен период (2007-2013 г.) и 1.1 млрд. лв. ще дойдат като част от финансирането за периода 2014-2020 г.

Графика 2: Динамика на компонентите на държавния бюджет като % от БВП

Budget_items

*Прогноза на МФ                                                                                                             Източник: МФ, ПФБК

Очакваме забавяне на ръста на потреблението и инвестициите през следващата година, като единствено еврофондовете и експортът имат потенциал за по-значим положителен принос за ръста на БВП

Потенциалът на останалите компоненти на разходната част на БВП – извън потреблението на правителството – изглежда не толкова убедителен. Очакваме почти незначително увеличение на индивидуалното потребление, тъй като ефектът от по-високия разполагаем доход (две увеличения на пенсиите и три актуализации на минималната работна заплата за периода 2014-2015 г.) ще бъде почти напълно компенсиран от планираното 10% намаление на разходите за персонал в държавната администрация. Частните инвестиции ще останат ниски – предпоставка са затруднените условия на кредитиране и несигурността за бъдещото икономическо развитие. Все пак, очакваме ефектите от програмата за количествени облекчения на ЕЦБ да достигне и България чрез увеличаване на ликвидността на местните поделения/клонове на чуждестранни банки. Надеждите ни за по-значима положителна динамика на БВП през 2015 г. са свързани с външнотърговския баланс и очакванията за по-устойчиво икономическо възстановяване на ключовите търговски партньори на България (страните от Европейския съюз).

Очакваме ръст на БВП от 1.3% през тази година

Въпреки че подкрепяме мнението на повечето анализатори за забавяне на ръста на БВП през настоящата година, прогнозите ни, както за 2014 г., така и за 2015 г. са по-оптимистични.

Според нас 2014 г. ще приключи с ръст от 1.5% на годишна база. Експресните оценки на НСИ показват, че за периода октомври-декември 2014 реалният ръст на БВП е 1.2% на годишна база (1.5% през предходното тримесечие). В номинално изражение БВП е оценен на 22.557 млрд. лв. за последното тримесечие на 2014, което означава номинален размер на БВП за цялата година от 82.029 млрд. лв. (+ 1.75 млрд. лв. на годишна база) и номинален ръст от 2.18% спрямо 2013 г. При дефлация реалният ръст би следвало да бъде по-висок от номиналния. Данните са изненадващи, защото прогнозите на правителството бяха за 1.5% реален растеж на БВП и 81.4 млрд. лв номинално изражение. Данните на НСИ подлежат на ревизия, официалните резултати ще бъдат оповестени на 6 март.

За 2015 очакваме реален ръст от 1.3% (за сравнение Министерството на финансите и Европейската комисия прогнозират ръст от 0.8%). Вярваме, че този растеж е постижим спрямо ниската база от предходната година, следствие на неблагоприятните условия.

Дефлационните тенденции би трябвало да се забавят през настоящата година

Българската икономка функционира в дефлационна среда от август 2013 г. Според Европейската комисия, изоставането на фактическия от потенциалния БВП – основно в резултат на слабото търсене – ще продължи и през 2015 г., като ефектът на свиване, породен от дефлационните процеси, в „порочен кръг“ на свой ред притиска надолу ценовите равнища.

Инфлацията в ЕС достигна исторически ниски нива през 2014 г. и тази ситуация се очаква да продължи и през 2015 г. Именно това е една от основните причини за продължаващата политика на монетарно стимулиране на ЕЦБ, която се очаква да повлияе на дефлационните тенденции и в България посредством цените на внасяните и изнасяни стоки и услуги, както и чрез лихвените равнища. Предвиждаме през 2015 г. дефлацията в страната да се забави до -0.3%.

Безработицата ще намалее незначително от 11.6% през 2014 г. до 11.2% през т.г.

Безработицата ще продължи да показва признаци на стабилизиране през годината, но подобрението ще е слабо, главно поради планираните съкращения на работни места в публичния сектор.

Не предвиждаме съществена динамика на платежния баланс

Въпреки очакванията за подобряване на икономиката на ЕС, предвиждаме текущата сметка на България в края на 2015 да остане неутрална. Износът на страната е пряко зависим, както от състоянието на европейската икономика, така и от дефлационния натиск предизвикан от спада на цените на суровините на международните пазари. Износът на услуги, в който най-голяма тежест има туризма, е особено уязвим на настоящите геополитически рискове поради голямата си експозиция към руския пазар. Търговското салдо на България би трябвало да се повлияе положително от по-ниските цени на петрола, тъй като страната е нетен вносител на енергийни суровини, но смятаме, че този ефект през 2015 г. ще бъде минимален, както заради стабилизирането на цените на петрола от началото на м. февруари, така и поради спада на курса на еврото спрямо долара.

Платежният баланс ще продължа да страда от намаляването на преките чуждестранни инвестиции в страната (очакванията ни са те да бъдат 2.2% от БВП през 2015 г.) и от продължаващия отлив на финансови средства от местните филиали на големи мултинационални компании. Не предвиждаме промени в структурата на платежния баланс през 2015 г., като очакваме общото салдо да е отрицателно, макар и в неголям размер.

Въпреки прогнозите за увеличение на държавния дълг през 2015 г. с почти 2 млрд. лв., България продължава да е една от държавите с най-нисък публичен дълг в ЕС

Държавният и държавно-гарантираният дълг на България възлизат на 22.8 млрд. лв. в края на 2014 г. (спрямо 14.9 млрд. лв в края на предходната година и 19.3 млрд. лв в първоначално планирания бюджет за 2014 г.). Това увеличение се дължи 1) на преразглеждането на бюджетния дефицит и увеличението му с 1.5 млрд. лв. до 3 млрд.лв., 2) на отпускането на 2 млрд. лв бюджетни средства за подпомагане на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (свързано с неплатежоспособността на КТБ), 3) на предоставянето на ликвидна подкрепа на ПИБ в размер на 0.9 млрд.лв. към края на 2014 г. и 4) на увеличаването на фискалния резерв в връзка с предстоящото (тогава) погасяване на падежиращите през януари 2015 $1.13 млрд. глобални облигации.

Планираният размер на държавния дълг към края на настоящата година е 24.1 млрд. лв. (29.3% от прогнозирания БВП за 2015 г.[4]). Планираното поемане на нов държавен дълг е за 9.5 млрд. лв., от които 7 млрд. лв. за погашения на падежиращи задължения и 2.5 млрд.лв за финансиране на бюджетния дефицит. Фискалният резерв към края на 2014 е 9.2 млрд.лв или с над 5.2 млрд лв над законовия минимум – средства, които теоретично също могат да се използват като буфер за покриване на дефицити.

Динамиката на държавния дълг през следващите три години предвижда той да нарасне до 30.8% от БВП през 2016 г. и 31.3% през 2017 г. Очакваният размер на плащанията по държавния дълг през 2016 г. е 1.7 млрд. лв., а през 2017 г. – 3 млрд. лв.

Въпреки увеличението на дълга през последните месеци и при условие, че правителството постигне заложените фискални цели за 2015 г., България ще остане третата в ЕС с най-нисък публичен дълг (като % от БВП) след Естония и Люксембург.

Графика 3: Държавен дълг, % of прогнозен БВП за 2015

gov_debt

Източник: ЕК, ПФБК

[1] ПФБК изчислява кумулативни данни като агрегира официалните (НСИ), тримесечни, сезонно неизгладени данни по средногодишни цени от 2010 г.
[2] Експресни данни
[3] Прогнозен БВП за 2014 г. от 81.428 млрд. лв.
[4] 82.406 млрд. лв по прогноза на МФ

Един коментар по “Макроикономическа прогноза за 2015

Вашият отговор на Илия Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *